На опашка за Термес и Ксанти!

Труден е животът в Кърджалийско и Смолянско, но в Северна Гърция май е било по-зор

Екипи на „24х7 Родопи” и „Родопи Смолян”

Събота, часът е около 11 преди обяд. Потегляме два екипа - от Кърджали и Смолян. Уж тръгваме на дълъг път – чакат ни приятели в Ксанти и сме решени да хапнем октопод на брега на морето в Кавала, но отхвърляме правило №1 за подобни случаи, което гласи: „Тръгни рано! Поеми на път по тъмно, за да не стигнеш по тъмно”. Но ние си имаме железен аргумент за успиването – новият ГКПП край Златоград е превърнал областите Смолян и Кърджали в съседни на Ксанти не само по въздух, но и по шосе.

Още не е приключило дежурството на първата смяна на ГКПП, базиран на връх Костадин. Кърджалийският екип е на 50-тата минута в подстъпите към пункта. Смолянчани пристигат 20 минути по-късно.

Очаквахме да има желаещи за Гърция, но чак пък толкова! Бързо стигаме до извода: „Родопчани са се оляли с мерака и отрано са „заляли” барчинката, която води към пункта, с всякакви коли – от 35-годишен „Вартбург” до коли, произведени през 2008-ма.

Налага се да чакаме близо 50 минути. Пъплим нагоре дразнещо бавно. По-старите коли се „обаждат с болките си” – прегряват. Вече има вдигнати капаци на автомобили. Мъж долива вода, а до нас долита гняв по адрес на „майката” на радиатора. По-нетърпеливите слизат от колите и напират да видят какво става горе, на бариерата. Въпреки пронизващият вятър.

Родопчани са тръгнали към Гърция накипрени, това ни прави впечатление. След 10-минутно чакане се задава и първата кола с гръцки номер. Шофьорът ни удостоява с усмивка. До него седи забрадена жена, а зад тях - деца. За отбелязване е, че и във втората кола има забрадки.

Гърците идват да видят роднини и приятели, а от българска страна пътуват туристи – налагаме си първия извод. По стръмното преобладават колите със смолянска регистрация. Следват пловдивските, а след тях кърджалийски и хасковски.

В петък вечерта, деня на откриването на пункта, българските и гръцки гранични полицаи обработили документите на 70 автомобила. До нашето преминаване в компютрите са вписано още 200 коли.

„Гледайте, този кърджалийски ван с еднаквите номера го връщат”, не отбягва на репортерското око.

Научаваме, че още в първите часове има задържани, които са се опитали да минат границата. Много са случаите на върнати български граждани, на които им е забранено да напускат страната. Обикновено това са длъжници.

Пътят от връх Костадин до Долен Термес е ужасен. Има си аналог и от българска страна, това е пътят до село Тихомир – тесен, стръмен и с много опасни завои. Немислимо е оттук да мине тир. Лошото е, че има разрешение за автобуси, а разминаването между автобус и лек автомобил ще бъде на милиметри. За разминаване на два автобуса не ни се мисли.

Гърците продължават да слагат мантинели от страната на пропастите и мрежи – от другата, свлачищната.

„Труден е животът в Кърджалийско и Смолянско, но в Северна Гърция май е било по-зор”, отбелязва редактор. Къщи се появяват на най-неочаквани места. Селца са построени ниско долу, между два стръмни склона. На друго място можеш да видиш няколко къщи високо върху чукарите.

Как е в Термес ли?! Красиво като в Златоград, но по-диво. Селището е разделено на три – Долен, Среден и Горен Термес. С три джамии и много трудолюбиви и вярващи хора.

„Къде са лечебните бани?”, пита възрастна жена от спряла на тесния път смолянска кола. Термесчани поразбират български.”Абе, наши са си!”, гласи поредният репортерски извод.

Гробовете им обаче са с турски надписи, както и любовните признания върху табели и огради, които срещаме по-нататък.


Коя е най-неприятната изненада от гърците за нас? Четете утре