Археолозите отхвърлиха предположенията, че средновековната крепост в местността „Балък дере" край Ивайловград е обикновена стражева крепост. Находките при разкопките това лято подкрепиха тезата, че в района на община Ивайловград се намира една от резиденциите на управляващите феодали през средновековната епоха.
Откритата мощна сграда, чиито зидове са широки 1 м. , със споени с бял хоросан камъни, решиха загадката около крепостта в полза на тезата за феодална резиденция. Направените проучвания до този момент маркираха две помещения от тази сграда и вход, който води до основната част на формиращия се комплекс. На дъното на помещенията, бе открит плочник от плочести камъни и вторично употребени мраморни плочи, но най-голямата изненада бяха откритите две мраморни колони, които бяха поставени като част от плочника и могат да се видят в ОИМ Ивайловград.
Сред откритите находки се отличава една паница от XIII в., направена в техника „сграфито". Намерените монети на император Константин VIII Профирогенет от X в., анонимни византийски монети от XI в., както и константинополски латински имитации от първата четвърт на XIII в., потвърждават важното място, което е заемала крепостта в Средните векове.
Настоящият археологически сезон премина под знака на сътрудничеството между община Ивайловград и Националния исторически музей – гр. София. Основните цели, които бяха поставени пред научния екип начело с г-н Ивайло Кънев – НИМ София, бе да се направи сондаж около контрафорса на Южната крепостна стена и да се направи опит да се попадне в основната сграда обслужвала крепостта. В археологическите проучвания взеха участие работници от община Ивайловград, както и студенти от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методи" и СУ „Св. Климент Охридски". Сондажът поставен на Южната крепостна стена показа, че контрафорсът е използван за построяването на дървено стълбище, по което се е стигало до върха на стената и оттам се е извършвало наблюдение към подстъпите за крепостта. Доказателство в тази посока бяха откритите отвори в стената, където са били поставени носещите греди. При извършването на разкопките в този участък в насипа се откри огромен капител с трапецовидна форма и релефен кръст, изобразен върху една от стените му, което показва,че в крепостта се намира голяма базилика, част от която е откритият капител. Според начина, по който е направен този капител дава основание да се предполага, че е от периода IV-VI в.
Изключително трудния терен, върху който се извършват археологическите проучвания, налага бъдещите проучвания да са свързани с една сериозна подготвителна работа върху терена на крепостта, която на практика е невъзможна без тясното сътрудничество на община Ивайловград и НИМ – София.
0 коментара:
Публикуване на коментар