Шефът на ВАС Георги Колев пратил в архив публичните данни за делото с името на Борисов точно преди изборите
Баварските разследващи не успяват през 2005 г. да заловят всички участници в групата на наркотрафиканта Александров, но издават европейски заповеди за арест (ЕЗА) и ги изпращат в България. В придружаващите документи на една от заповедите е разпита на Палюх, в който се появява името на Бойко Борисов като “голям брат”, който провеждал чести срещи с Александров, пише сайтът “Биволь”.
Българската прокуратурата също образува дело срещу заловените от германците наркотрафиканти.
Прави го обаче толкова усърдно, че делото в СГП срещу вече осъдените в Германия шестима съучастници на Александров е прекратено “поради липса на достатъчно доказателства” – пише Стандарт от 4 април 2009 г. Пак оттам научаваме, че “от Германия са пристигнали купища нови доказателства за престъпната им дейност” и прокуратурата ще възобнови разследването.
Всъщност, прокуратурата вече се е активирала, но не за да разследва, а за да се отърве от разследваните като ги прати в Германия. Явно недоволството на немците от протаканата четири години ЕЗА е било голямо, защото на 30 март 2009 г. СГП най-сетне внася в съда искане за екстрадиране на Стоян Трендафилов, племенник на Александър Александров и съучастник в организацията на наркоканала. На 1 април 2009 съдията Петър Сантиров от СГС образува дело, което се гледа на 7-ми април.
Делото е публично и не е секретно, за разлика от “купищата доказателства” на немците, защитени от следствената тайна в прокуратурата. Именно между кориците на това дело се съдържа разпита на обвиняемия Палюх, който разказва за срещите на шефа му с прокурори, митничари и дори с главния секретар Бойко Борисов, описан като “големия брат” със следните думи:
“Днес бих искал да кажа нещо за “Сашо”; истинското му име е Александров. Когато от време на време се срещах със Сашо и там присъстваха и други хора, които отначало ми бяха непознати, той ми казваше понякога, че в момента не можел да разговаря с мен, защото някой от другите хора бил прокурор или шеф на митница или друго високопоставено лице. Тези хора често бяха в дома на Сашо. Веднъж той не ме пусна в дома си, когато в къщата му беше някакъв началник на митница. Бях отпратен още от входа, там има инсталирана видеокамера. По домофона Сашо ми каза, че в момента нямал време за мен, защото именно този началник на митница или пък някой прокурор били при него. Сашо казваше също така често, че се срещал с “големия брат”. Имаше предвид вътрешния министър на България, БОРИСОВ, Бойко. Наричат го също “генерала”, защото той официално носи този чин. Той ми каза също така буквално, че при това лице се касаело за министъра на вътрешните работи на България.” Съдебният състав, председателстван от съдия Георги Колев с докладчик Петър Сантиров, отсъжда Трендафилов да бъде предаден на германците. Това става на 24 април 2009. На 16 май делото (ЧНД 1324/2009) е архивирано и вече не може да бъде открито в онлайн информационната система на СГС. Не е ясно до какво би довело обнародването на тази информация в навечерието на изборите през юли 2009 г., които ГЕРБ на Бойко Борисов се готвеше да спечели. Любопитна е обаче съдбата на съдиите, които са го гледали.
Принцът и Просякът
Председателят на съдебния състав Георги Колев, завършил “право” в Симеоновската школа израсна стремително в кариерата след идването на ГЕРБ на власт. Той беше направо катапултиран за шеф на Върховния Административен Съд от предишния ВСС, въпреки очевидния недостиг на практика в административното правораздаване.
Съдия Петър Сантиров позна другата крайност: арест и съдебен процес за подкуп по делото на “абсолютния престъпник” Николай Цонев. Той беше оправдан на първа инстанция, но процесът още не е приключил и Сантиров не може да работи като съдия. В хода на самото дело стана ясно, че той е бил наблюдаван и записван със СРС, които бяха разсекретени.
Както в случая с Колев, който израства кариерно, така и в случая със Сантиров, който пропада на дъното, решаващ е ресурсът на изпълнителната власт: да кадрува чрез “нейни” магистрати във ВСС или да унищожава кариери чрез “нейни” прокурори и разследващи. Прокурор по делото е Виктор Иванов от СГП. През февруари 2012 той е повишен в ранг „прокурор във ВКП и ВАП” от предишния ВСС.
Възобновено разследване срещу групата на Александров явно тъпче на място, ако не е и прекратено. За последно ВКП е проявила някакъв интерес към делото на Трендафилов в самия край на 2010 г., когато е поискала справка. И дотам. Или поне докато немският посланик прати възмутено писмо на вече новия главен прокурор, за да разбере какво става с уж възобновеното от три години разследване и защо софийските прокурори никак, ама никак не желаят да разпитат Александров и Палюх в затвора в Мюнхен за ролята на високопоставените прокурори, митничари и главния секретар Борисов, с които наркотрафикантът се е срещал?
Прави го обаче толкова усърдно, че делото в СГП срещу вече осъдените в Германия шестима съучастници на Александров е прекратено “поради липса на достатъчно доказателства” – пише Стандарт от 4 април 2009 г. Пак оттам научаваме, че “от Германия са пристигнали купища нови доказателства за престъпната им дейност” и прокуратурата ще възобнови разследването.
Всъщност, прокуратурата вече се е активирала, но не за да разследва, а за да се отърве от разследваните като ги прати в Германия. Явно недоволството на немците от протаканата четири години ЕЗА е било голямо, защото на 30 март 2009 г. СГП най-сетне внася в съда искане за екстрадиране на Стоян Трендафилов, племенник на Александър Александров и съучастник в организацията на наркоканала. На 1 април 2009 съдията Петър Сантиров от СГС образува дело, което се гледа на 7-ми април.
Делото е публично и не е секретно, за разлика от “купищата доказателства” на немците, защитени от следствената тайна в прокуратурата. Именно между кориците на това дело се съдържа разпита на обвиняемия Палюх, който разказва за срещите на шефа му с прокурори, митничари и дори с главния секретар Бойко Борисов, описан като “големия брат” със следните думи:
“Днес бих искал да кажа нещо за “Сашо”; истинското му име е Александров. Когато от време на време се срещах със Сашо и там присъстваха и други хора, които отначало ми бяха непознати, той ми казваше понякога, че в момента не можел да разговаря с мен, защото някой от другите хора бил прокурор или шеф на митница или друго високопоставено лице. Тези хора често бяха в дома на Сашо. Веднъж той не ме пусна в дома си, когато в къщата му беше някакъв началник на митница. Бях отпратен още от входа, там има инсталирана видеокамера. По домофона Сашо ми каза, че в момента нямал време за мен, защото именно този началник на митница или пък някой прокурор били при него. Сашо казваше също така често, че се срещал с “големия брат”. Имаше предвид вътрешния министър на България, БОРИСОВ, Бойко. Наричат го също “генерала”, защото той официално носи този чин. Той ми каза също така буквално, че при това лице се касаело за министъра на вътрешните работи на България.” Съдебният състав, председателстван от съдия Георги Колев с докладчик Петър Сантиров, отсъжда Трендафилов да бъде предаден на германците. Това става на 24 април 2009. На 16 май делото (ЧНД 1324/2009) е архивирано и вече не може да бъде открито в онлайн информационната система на СГС. Не е ясно до какво би довело обнародването на тази информация в навечерието на изборите през юли 2009 г., които ГЕРБ на Бойко Борисов се готвеше да спечели. Любопитна е обаче съдбата на съдиите, които са го гледали.
Принцът и Просякът
Председателят на съдебния състав Георги Колев, завършил “право” в Симеоновската школа израсна стремително в кариерата след идването на ГЕРБ на власт. Той беше направо катапултиран за шеф на Върховния Административен Съд от предишния ВСС, въпреки очевидния недостиг на практика в административното правораздаване.
Съдия Петър Сантиров позна другата крайност: арест и съдебен процес за подкуп по делото на “абсолютния престъпник” Николай Цонев. Той беше оправдан на първа инстанция, но процесът още не е приключил и Сантиров не може да работи като съдия. В хода на самото дело стана ясно, че той е бил наблюдаван и записван със СРС, които бяха разсекретени.
Както в случая с Колев, който израства кариерно, така и в случая със Сантиров, който пропада на дъното, решаващ е ресурсът на изпълнителната власт: да кадрува чрез “нейни” магистрати във ВСС или да унищожава кариери чрез “нейни” прокурори и разследващи. Прокурор по делото е Виктор Иванов от СГП. През февруари 2012 той е повишен в ранг „прокурор във ВКП и ВАП” от предишния ВСС.
Възобновено разследване срещу групата на Александров явно тъпче на място, ако не е и прекратено. За последно ВКП е проявила някакъв интерес към делото на Трендафилов в самия край на 2010 г., когато е поискала справка. И дотам. Или поне докато немският посланик прати възмутено писмо на вече новия главен прокурор, за да разбере какво става с уж възобновеното от три години разследване и защо софийските прокурори никак, ама никак не желаят да разпитат Александров и Палюх в затвора в Мюнхен за ролята на високопоставените прокурори, митничари и главния секретар Борисов, с които наркотрафикантът се е срещал?
