На 24 юни честваме един необикновен ден- Еньовден. Няколко години преди новата ера е роден свети Йоан Предтеча – човекът, предсказал идването на месията. Именно на него е посветен и празникът, който по българските земи е познат най-вече като Еньовден. Традициите в България, които виждаме на този ден са твърде интересни. Макар да са посветени на този така важен за християнството персонаж, те не са типични за религията. Според някои изследователи, честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Самият ден съвпада с лятното слънцестоене, затова в много от поверията заляга култът към слънцето. На изток, славянските народи често кладат огън, който после прескачат. Друга легенда е, че в навечерието и на самия Еньовден билките добиват по-голяма, едва ли не чародейна сила. Старите българи помнят приказките на своите предци. Те им разказвали, че който види как слънцето играе в утрото на празника, ще бъде здрав цяла година. Силата на небесното светило правила водата лековита, а в сутрешната роса се криела магия. Който измие очите си, или пък се претърколи през росата, също го чакало здраве. Хората вярват и в друго, че на Еньовден не трябва да се жъне. Свети Еньо ще се ядоса и гръм ще удари онзи, който вместо да го уважи, отиде да работи. По този начин в България християнската традиция се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са променени в чест на новата християнска религия. Това далеч не е единствения празник, който балканския народ чества по особен начин.
Магичната сила на билките продължава да не се пренебрегва. Баячките и гадателките отиват преди изгрев слънце за да берат растенията, за да правят с тях вълшебни цярове. Въпреки легендарния и магичен характер на тези предания, много хора продължават да практикуват брането на сутринта на Еньовден. Известен е и ритуалът Еньова буля, когато жените в селото преобличат с хубави одежди някое малко момиче и му слагат червено було. Понасят го сред нивите и по улиците, като съпровождат минаването си с песни. Говори се, че така молят Св. Еньо за здраве. После момичето се връща вкъщи при майка си. На празника старите знахари отиват през нощта и наливат вода от някой планински извор. Това трябва да стане при пълна тишина, а водата наричат „мълчана". Тя придобива свърхестествена сила, която обаче ще изчезне, ако някъде се чуе човешки глас. Традициите са запазили и друго поверие. Там, където някой е заровил и скрил своето имане, на Еньовден ще пламне син пламък и всеки може да го намери. Всичко това разбира се е част от народния фолклор. Денят 24 юни продължава да се чества с подобни мистични и интересни обичаи, които често озадачават незапознатите или чужденците.
На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Енчо, Еньо, Йоан, Йоана,Калоян, Ивет, Иван, Ивана, Иванка, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана и имена на билки.
0 коментара:
Публикуване на коментар